Multilingual Illustrated DVD [Tutorial]

От биологична гледна точка, развитието на човешкия индивид започва с момента на оплождане, когато след сливането на съответната мъжка и женска репродуктивна клетка, се свържат всичките техни 23 хромозоми.

Женската репродуктивна клетка най-често се нарича "яйце", но правилното й име е яйцеклетка.

По същия начин, мъжката репродуктивна клетка най-често се нарича "сперма", но правилното й име е "сперматозоид".

След отделянето на яйцеклетка от яйчника на жената - процес наречен овулация, сперматозоидът и яйцеклетката се сливат в една от маточните тръби, които често са наричани фалопиеви тръби.

Маточните тръби свързват яйчниците на жената с нейната матка.

Образувалият се едноклетъчен зародиш се нарича зигота, което означава "слети заедно".

Всичките 46 хромозома представляват уникален генетичен отпечатък на съответния индивид. Цялата тази генетична информация се намира в плътно навити молекули, наречени ДНК молекули. Те съдържат информация за развитието на цялото тяло.

ДНК молекулите приличат на завъртени стълби, наричани още двойни спирали. Стъпалата на тези стълби са изградени от двойки молекули или бази, които биват гуанин, цитозин, аденин и тимин.

Двойките могат да бъдат само в комбинация гуанин - цитозин и аденин - тимин. Всяка човешка клетка съдържа приблизително 3 милиарда от тези двойки бази.

ДНК-то само на една клетка съдържа толкова много информация, че ако тя бъде представена под формата на отпечатани думи, състоящи се само от първата буква на всяка база, биха се образували повече от 1.5 милиона страници текст!

Дължината на една ДНК молекула в една човешка клетка, от единия до другия си край е 3 1/3 фута или 1 метър.

Ако можехме да разтегнем всички ДНК молекули, съдържащи се във 100-те милиарда клетки на един зрял човешки индивид, дължината им би достигнала или повече от 100 километра. Това е 340 пъти повече от разстоянието между Земята и Слънцето.

След около 24 до 30 часа след оплождането, зиготата за първи път се дели на две клетки. По време на процеса на митоза, една клетка се разделя на две, тези две на четири и т.н.

След най-рано 24 до 48 часа след началото на оплождането, бременността може да бъде потвърдена от наличието на специален хормон в кръвта на майката, наречен хормон на "ранния фактор на бременността".

От 3-ия до 4-ия ден след зачеването, делящите се клетки на зародиша придобиват сферична форма, която се нарича морула.

На 4-ия до 5-ия ден, вътре в това кълбо от клетки се образува кухина. Тогава зародишът се нарича бластоциста.

Клетките на бластоцистата се наричат вътрешна клетъчна маса, от която се оформя главата, тялото и други жизненоважни за развитието на човека структури.

Клетките на вътрешната клетъчна маса се наричат ембрионални стволови клетки, тъй като те имат способността да образуват всяка една от всичките над 200 вида клетки, съдържащи се в човешкото тяло.

След като зародишът мине през маточната тръба, той се закрепя към вътрешната стена на матката на майката. Този процес се нарича имплантация, като започва след 6-ия ден и завършва на 10-ия до 12-ия ден след зачеването.

Клетките на растящия зародиш започват да произвеждат хормон, наречен хорионгонадотропин или hCG - това е хормонът, който се засича от повечето тестове за бременност.

Хормонът hCG кара хормоните на майката да спрат нормалния менструален цикъл, за да може бременността да продължи.

След имплантацията, клетките по периферията на бластоцистата оформят плацентата, която отделя майчината система от тази на зародиша.

Плацентата снабдява развиващия се индивид с кислород от майката, хранителни вещества, хормони и медикаменти, извежда всички отпадъчни вещества и предотвратява смесването на кръвта на майката с тази на зародиша и фетуса.

Плацентата също така произвежда хормони и поддържа температурата на тялото на ембриона малко над тази на майката.

Плацентата е свързана с развиващия се индивид с помощта пъпната връв.

Животоподдържащите способности на плацентата надхвърлят тези на реанимационните отделения в модерните съвременни болници.

До 1-та седмица, клетките на вътрешната маса формират два слоя, наречени гипобласт и епибласт.

Гипобластът дава началото на жълтъчната торбичка, която е една от структурите, с помощта на които хранителните вещества от майката достигат до зародиша.

Епибластните клетки формират мембрана, наречена амнион, вътре в която ембрионът, а по-късно и фетусът се развиват до самото раждане.

След приблизително 2 седмици и половина, епибластът формира 3 специални тъкани или зачатъчни обвивки, наречени ектодерма, ендодерма и мезодерма.

Ектодермата формира много структури като мозъка, гръбначния стълб, нервите, кожата, ноктите и косата.

Ендодермата формира основата на дихателната система, както и храносмилателния тракт. Тя образува части от важни органи, като черния дроб и панкреаса.

Мезодермата формира сърцето, бъбреците, костите, хрущялите, мускулите, кръвните клетки и други структури.

Към 3-та седмица от развитието на зародиша, мозъкът е вече разделен на 3 главни части - преден мозък, среден мозък и заден мозък.

Дихателната и храносмилателната система също се развиват.

При появата на първите кръвни клетки в жълтъчната торбичка, започват да се формират кръвоносните съдове в целия ембрион, като се появява и цилиндрично сърце.

Почти веднага след това, в бързорастящото сърце започват да се оформят отделни камери.

Сърцето започва да тупти 3 седмици и един ден след зачеването.

Кръвообращението е първата система в тялото, обхващаща група от свързани органи, която започва да функционира.

Между 3-та и 4-та седмица, тялото е вече ясно очертано - мозъкът, гръбначният стълб и сърцето на зародиша могат лесно да бъдат идентифицирани заедно с жълтъчната торбичка.

Бързият растеж кара сравнително плоския зародиш да се свие. Този процес обхваща част от жълтъчната торбичка, около повърхностния слой на храносмилателната система, като се оформят гръдния кош и коремните кухини на развиващия се индивид.